10.09.2007 г., 9:10 ч.

И всичко губи се от ритъм 

  Поезия
537 0 1
Кожата ми настръхнала е до полуда.
Дебнещ звяр се крие в зениците ми от кристал.
Боли ме от ласките ти, нескрили се в глуха
истерия на пясъчния замък, превърнал се във кал.
И маските ми по земята безропотно се валят.
Крехки, бледи, ала в самотата си красиви.
Мислите ми до една се смеят, като паяци
оплели се в паяжина на измами диви.
И всичко губи се от ритъм.
Истинската аз – не съществува,
Сърцето скрито е от всяка мисъл.
Друго животът ми е нарисувал. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ди Всички права запазени

Предложения
: ??:??