23.04.2008 г., 21:31

И всяка нощ...

1.3K 0 4

Защо, когато толкова обичаш,
в теб нещо пали се, гори.
И всяка нощ ти името му викаш,
но той не може да те чуе в този миг.
И всяка нощ това повтаря се,
и всяка нощ ти искаш да си с него.
И да го мопиш пак: "Разкайвам се!"
Едва ли ще те чуе - безнадежно е.
И с всеки опит той отдалечава се,
както ехото в нощта
и само в съня той доближава се,
защото там няма болка и тъга.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...