Apr 23, 2008, 9:31 PM

И всяка нощ...

  Poetry » Love
1.3K 0 4

Защо, когато толкова обичаш,
в теб нещо пали се, гори.
И всяка нощ ти името му викаш,
но той не може да те чуе в този миг.
И всяка нощ това повтаря се,
и всяка нощ ти искаш да си с него.
И да го мопиш пак: "Разкайвам се!"
Едва ли ще те чуе - безнадежно е.
И с всеки опит той отдалечава се,
както ехото в нощта
и само в съня той доближава се,
защото там няма болка и тъга.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангелина Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...