И З П О В Е Д
Пиша стихове за какво ли не,
вплитам спомени, късам заблуди,
пия вино, бия се със мъже,
разкопчавам с поглед дамските блузи.
Стискам чашите с двете си ръце,
устни впивам жадно - до изнемога,
изповядвам се на разголени рамене...
Всъщност съм смисъла на огъня.
Влюбвам се всеки път неустоимо,
обичам много жени до невъзможно.
За тази, която иска да ме има,
свалям от себе си всичко - и кожата...
Не искам, но падам и на колене,
себераздаване на всички езици.
Аз съм рицар - от онези мъже,
които дишат истини.
* * *
Вдигам тост и пия сега за тях
по глътка - за виното и жената,
чрез които се видях, разпознах
и усетих смисъла на свободата!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
