29.05.2023 г., 0:33

И защо?

458 3 4

Рошава глава гребен не трябва и...

На глупав човек грешки не казвай ти...

На умния акъл не давай...

На слепия вяра не давай.

 

Не съди ако не искаш тебе да съдят.

Не претурвай пусто във празно.

Не учи учителя дал ти надежда

и не предавай брата за брата.

 

Очи щом нощем затвориш...

и сърцето ранено на мишена заложиш...

тогава не се продавай за шепа жълтици,

бъди себе си и продължавай, живей.

 

 

Смирените Божи чада са...

Скитници бродят в ноща!? Защо?

Комарите смучат кръвта... а тя!?

Пролята е свише! И защо?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря,Приятелю,Младене без вас и вашата подкепа отдавна щях да се откажа да споделям мойте размисли!Те не са богато опиянена поезия но са моето аз.Благодаря на всички ви за добрите слова,за любоми и просто че се спряхте на моята страничка!!!Обичам ви всички!!!И нека музата ,поезия никога не ви напуска!
  • Какво да кажа. Тук има страхотни попадения.
    Имаш силно експресивен поетичен почерк, Ачо, а това е безусловно предимство. Финалът е откритие - поздравявам те!
    Успешна седмица!

    П.П. Благодаря ти, че подкрепи моето "Видение".
  • Таня,Влади ,Благодаря за хубавите думи!!!Желая ви хубава и успешна седмица изпълнена с много емоции и вдъхновения!До нови!Таня за любими💐!!!
  • Силен стих!
    Поздравления!
    Чудесна поезия!!!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....