... Иде ми да си изгриза ушите
Това ми се случва
само когато
полудели неврони
заскубят косите ми
и въздухът не им стига да дишат.
Само тогава...
започвам да лъскам.
От А до Я. Всичко наред.
Мисъл
по мисъл...
и да им нареждам пъзела,
посипвайки
в междуредията
бездетни надежди.
Излъсках си първо изгледа.
(Малко лифтинг не беше
излишен).
В деколтето си бръкнах -
да стане по-стегнато.
Чаша вода беше достатъчна...
да не преглъщам на сухо
особени погледи.
До блясък си смазах гърлото,
да не ми заекват нотите,
(че понякога пея).
Докато преосмислям
багажа на чистото...
Умря ми щъркелът.
Оня, белият... До черния комин.
Инфаркт сигурно. Горкият.
Сам в гнездото.
Ще избързам некролог
да му драсна,
че виж го наплюли мухите
преди да стигне отвъдното.
От блясък, тишина
и мъртвило,
сега ми е чоглаво.
Имам нужда неистова...
Пак...
Някой да ми обърне
отново света наопаки.
Да ми размаже фасадата.
Да ме опръска с кал.
Да ми напълни градината
и
да замириша на тиня.
(От локви най-добре се
нахъсвам).
Искам да имам публика
и някой да диша в врата ми.
Да ме пришпори искам,
с един-два шамара,
(напълно достатъчни),
че времето ми тиктака
годините,
а
аз пълзя по завоите.
(Умирам от радост
да ми навират
в очите... и едното, и другото).
Знам един... Идва му отръки.
И изпълнява поръчки.
На вересия.
Ей сега ще му дръпна опашката
и ще му викна да действа.
Че от нямане какво да правя...
(и от това лустро)
нощем си изгризвам ушите.
Всъщност... се питам:
Не е ли време да отида на
доктор?
... (Че ми е жал за ушите).
© Веска Алексиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Разкошна песен
Страхотно чувство... Чета го с гигантско закъснение но адски ме кефи и ми идва ей ся да излеза на улицата и да стрОша главата на някой, а после да ме пребият десет човека и след това да ме заведат на кръчма и да се напием и утре да сме приятели :::))) Много много благодаря! -
Да!!!
-
!!! СУПЕР ЯКО!!!
-
Перфектно!
Стихът е лабиринт от чувства...Силни!
Браво! -
Никакъв доктор не ти трябва Веси!
!!! -
Уауу, доктор ли?
Аз имам нужда от доктор след прочета на стиха ти!
Силна прегръдка, вместо шамар за теб, Веси
-
Трябва всеки ден да го чета - си обещавам на себе си,
а теб прегръщам, Веси! (С коментара на Дорето66!!!) -
Веси, виждам пак провокации. Невероятна си както винаги.
Андрина, направо е разбиващо! -
Благодаря ти,Ася,че беше при мен!
И при теб е удоволствие!
На всички желая успешна седмица! -
Голяма е твоята поезия...Веси!Аплодисментите са за теб,а удоволствието за мен!
-
Прегръщам те, Веси! За мен бе истинско предизвикателство и удоволствие да се докосна до този стих и теб!!!*
-
Миличките ми Харпии, вие двете явно днес се опитвате да ме размажете!
И успявате!!!
Леле...! -
!!!
Невероятен стих! Аплодисменти! -
Харпииииииииии!
andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)
Ти си ме разфасовала... до кости! Е те това е!
Тенкс! -
Еееееех, доня Валочес,
само ушите ли?
Че започни и със ноктите,
и не само мъртвата тъкан,
а до кръв,
до живеца на мислите...
След шамара...
обърни и другата буза,
времето обърни (безпосочното).
Вземи му поостарялата риза,
разпори му яката
и приший му я -
като нова – наопаки...
Те, годините са само шарки по нея
поизбледнели,
леко оръфани.
(Нищо, че стягат душата през шията,
но пък
ни връщат в калъфа ù!...)
А в градината, доня Валочес,
в оная калната, тинена,
(разбирам защо я обичаш)
все така си цъфтят (нивалинено)
блатни кокичета
и все примамват
не само новородените щъркели,
но и лястовиците
белите,
дето не кацат по жиците,
а в междуредията на невроните...
... И само на оня, опашатия
(на вересия живял),
дето са му бездетни надеждите,
му отмерват финала еоните...
И в пъзелите им
се подрежда безвремие,
(безвремие до безконечност)
от онзи най-светия допир...
А ти ги подреждай с търпение,
доня Валочес,
и не си пращай душата... на доктор!
Боже, още няколко такива "провокации" и съвсем ще пропиша бели стихове!... Но това не значи, че не ти се покланям доземи за великолепния стих!!! Точно обратното и съм щастлива, че мога да те чета!!!
Веси!*... -
БЛАГОДАРЯ! На всички прочели и коментирали!
-
стигане нямаш, доня Велочес!
-
Бях тук и ти се покланям!
Голяма си!
Веси*! -
Веси, тук онемях...
Натежа ми, много! -
А на мен ми иде да си изям стиховете!!!
Размазващо добро!!! -
с усещане за болка и гняв...
така си го написала...
мила Веси...
че режеш душата ми къс по къс...
Голяма е твоята поезия...прегръщам те, с обич. -
" Имам нужда неистова...
Пак...
Някой да ми обърне
отново света наопаки."
Страшно ми хареса това - поздрави от мен
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
