Идеално време за поет
Сурово време. И немилостиво.
Опасно време за поет.
Ще си все разбран накриво.
Ограден отвсякъде със лед.
Кому е нужно да твориш?
Творящи хора има много.
Но нямаш право да се измориш...
Човек е нужно много строго,
да съди себе си без жал,
а жал към другите да има,
защото чуждата печал,
най-трудно се описва с рима.
Затуй с отчаяните пия.
И крада им мъдростта.
Надигнат ли шише ракия.
Живот съзират и в смъртта.
И говорят ми за кръст.
Дрезгаво шептят със вяра.
Стиснали във шепите си пръст -
как богатите вонят на сяра,
а пък бедните на завист.
И всички заедно на страх.
Светът миришел на ненавист,
и хората сме само прах.
И как отдавна, крачили на север.
Сетне свърнали и тръгнали на юг.
Със надежда се обърнали на запад.
Но пътят се оказал друг.
Спрели пак и хукнали на изток.
Тъй тичали в неистов бяг.
Пред кубетата на Кремъл спрели,
достигнали спасени бряг.
А там, във мавзолея спял си Ленин,
но всъщност бил завинаги умрял.
Нелеп, съсухрен, страшен, скверен.
Типична мумия, наполовина цял,
а другата половина на парцали,
изкормен и вонящ на формалин.
Пред него те отчаяни се спряли,
прекръстили се, шепнейки - амин!
Погледнали надолу - черна пръст.
Над тях - безбрежна синева.
И останал само оня кръст,
на който сам Спасителят умря.
Сурово време. И немилостиво.
Идеално време за поет.
В което сладкото накрая е горчиво.
А горчивото е сладко, като мед.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лебовски Всички права запазени
