На Анета Джурова
Не идвай повече в съня ми.
Иди си. Всичко ти простих.
Душата в себе си се върна...
Немеят моите очи,
изплакали и смях, и радост...
И незапомнили гнева.
Сега смирение и жалост
с необяснима топлота
пречистват дългите години...
И вече ражда се дъга...
Иди си. Искам да премина...
Блести молитвена сълза...
© Елена Гоцева Всички права запазени