Остава само въгленче в душата
да тлее и изгаря жива плът;
остава само мъката позната -
неканен гост при мен за кой ли път.
Иди си! Няма да те спирам!
Надеждата ми няма да отнемеш цялa.
Ще плача, може би ще ми е криво,
но пак ще се изправя възмъжала.
© Ваня Василева Всички права запазени