May 26, 2009, 12:16 AM

Иди си! 

  Poetry » Love
1008 0 4

        Остава само въгленче в душата
        да тлее и изгаря жива плът;
        остава само мъката позната -
        неканен гост при мен за кой ли път.


        Иди си! Няма да те спирам!
        Надеждата ми няма да отнемеш цялa.
        Ще плача, може би ще ми е криво,
        но пак ще се изправя възмъжала.

© Ваня Василева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??