Иди си... (На една жена)
Иди си, моля те, иди си, иди си с всичките лъжи,
с които някога се чувствах безкрайно жив сред мъртвите души.
И нищо, че след теб ще страдам, и нищо, че ще ме боли,
аз знам, че ще е по-добре от ада, в който бях през всички тези дни.
Ще ти кажа сбогом със усмивка, ще ти метна плахо със ръка.
И само, моля те, не се обръщай, дори да видиш, че кървя.
Помахай ми и ти с усмивка, със спомена за хубавите дни
и аз насила ще ти се усмихна, та пак щастлива да си ти.
Не ще те обвиня във нищо, ще се напия с теб във този ден
и може би след третата ми чаша ще ти благодаря, че бе със мен,
че ми даде много радост и тревога, и куп измами, и лъжи,
че беше моя, че те имах, дори и днес, благодаря, че ме боли!
Е, хайде, тръгвай, казахме си всичко, прости, че бързам във нощта,
но мен ме чака огън без огнище, но мен ме чака страшна самота.
Остани си там и ти не си ми нужна, достатъчно живял съм във лъжа,
не искам теб, утеха чужда, аз искам сам да се спася!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васил Всички права запазени
