Иди си... (На една жена)
Иди си, моля те, иди си, иди си с всичките лъжи,
с които някога се чувствах безкрайно жив сред мъртвите души.
И нищо, че след теб ще страдам, и нищо, че ще ме боли,
аз знам, че ще е по-добре от ада, в който бях през всички тези дни.
Ще ти кажа сбогом със усмивка, ще ти метна плахо със ръка.
И само, моля те, не се обръщай, дори да видиш, че кървя.
Помахай ми и ти с усмивка, със спомена за хубавите дни
и аз насила ще ти се усмихна, та пак щастлива да си ти.
Не ще те обвиня във нищо, ще се напия с теб във този ден
и може би след третата ми чаша ще ти благодаря, че бе със мен,
че ми даде много радост и тревога, и куп измами, и лъжи,
че беше моя, че те имах, дори и днес, благодаря, че ме боли!
Е, хайде, тръгвай, казахме си всичко, прости, че бързам във нощта,
но мен ме чака огън без огнище, но мен ме чака страшна самота.
Остани си там и ти не си ми нужна, достатъчно живял съм във лъжа,
не искам теб, утеха чужда, аз искам сам да се спася!
© Васил All rights reserved.
