Иди си, моля те, иди си, иди си с всичките лъжи,

с които някога се чувствах безкрайно  жив сред мъртвите души.

И нищо, че след теб ще страдам, и нищо, че ще ме боли,

аз знам, че ще е по-добре от ада, в който бях през всички тези дни.

Ще ти кажа сбогом със усмивка, ще ти метна плахо със ръка.

И само, моля те, не се обръщай, дори да видиш, че кървя.

Помахай ми и ти с усмивка, със спомена за хубавите дни

и аз насила ще ти се усмихна, та пак щастлива да си ти.

Не ще те обвиня във нищо, ще се напия с теб във този ден

и може би след третата ми чаша ще ти благодаря, че бе със мен,

че ми даде много радост и тревога, и куп измами, и лъжи,

че беше моя, че те имах, дори и днес, благодаря, че ме боли!

Е, хайде, тръгвай, казахме си всичко, прости, че бързам във нощта,

но мен ме чака огън без огнище, но мен ме чака страшна самота.

Остани си там и ти не си ми нужна, достатъчно живял съм във лъжа,

не искам  теб, утеха чужда, аз искам сам да се спася!