Идилия
Потърсих утеха в чаша ракия,
скрита за помен от някой припрян,
душата си черна с ней да измия,
вкусът и следите от тебе да скрият.
Запалих разпаднал се фас от цигара,
открит в джоба на протрито палто,
с дима му сълзите си да оправдая,
с дъха аромата твой да прикрия.
Пуснах си песен изтъркана, стара
и времето върнах неволно назад,
образа твой от дълбините извадих
в пулса притихнал на моя живот.
Тръпнещ пред прага на тъмната нощ,
с гласа на своята изповед мамещ,
ти отново бе при мен сияйна забрава,
спомен за истинска всеотдайна любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йордан Малинов Всички права запазени
