Идилия
Потърсих утеха в чаша ракия,
скрита за помен от някой припрян,
душата си черна с ней да измия,
вкусът и следите от тебе да скрият.
Запалих разпаднал се фас от цигара,
открит в джоба на протрито палто,
с дима му сълзите си да оправдая,
с дъха аромата твой да прикрия.
Пуснах си песен изтъркана, стара
и времето върнах неволно назад,
образа твой от дълбините извадих
в пулса притихнал на моя живот.
Тръпнещ пред прага на тъмната нощ,
с гласа на своята изповед мамещ,
ти отново бе при мен сияйна забрава,
спомен за истинска всеотдайна любов.
© Йордан Малинов All rights reserved.
