Идилия
Идилия
Там, под върха танцуват мъглите
където гнезда са си свили орлите,
във ниското долу реката шуми,
и вятърът нежно в ухото шепти!
Бавно след залеза гасне деня,
пак кадифена настъпва нощта.
Грейват в небето безкрайно звезди .
Даже луната смутено мълчи!
Нощните твари поемат на лов.
Вълчият вой като жалостен зов
в миг проехтява във черния мрак.
И той е самотен-вълк единак!
Нейде в гората притичва сърна.
После лисица се мярка сама.
Дрезгаво сова се чува в тъмата,
след нея отново притихва гората!
Утре, щом новият ден се роди,
и светлината нощта победи
вятърът пак ще танцува с листата,
весело пак ще запее реката!
08.02.2021 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени
