9 февр. 2021 г., 08:00

Идилия

591 0 0

Идилия

Там, под върха танцуват мъглите

където гнезда са си свили орлите,

във ниското долу реката шуми,

и вятърът нежно в ухото шепти!

Бавно след залеза гасне деня,

пак кадифена настъпва нощта.

Грейват в небето безкрайно звезди .

Даже луната смутено мълчи!

Нощните твари поемат на лов.

Вълчият вой като жалостен зов

в миг проехтява във черния мрак.

И той е самотен-вълк единак!

Нейде в гората притичва сърна.

После лисица се мярка сама.

Дрезгаво сова се чува в тъмата,

след нея отново притихва гората!

Утре, щом новият ден се роди,

и светлината нощта победи

вятърът пак ще танцува с листата,

весело пак ще запее реката!

08.02.2021 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...