9 февр. 2021 г., 08:00

Идилия

589 0 0

Идилия

Там, под върха танцуват мъглите

където гнезда са си свили орлите,

във ниското долу реката шуми,

и вятърът нежно в ухото шепти!

Бавно след залеза гасне деня,

пак кадифена настъпва нощта.

Грейват в небето безкрайно звезди .

Даже луната смутено мълчи!

Нощните твари поемат на лов.

Вълчият вой като жалостен зов

в миг проехтява във черния мрак.

И той е самотен-вълк единак!

Нейде в гората притичва сърна.

После лисица се мярка сама.

Дрезгаво сова се чува в тъмата,

след нея отново притихва гората!

Утре, щом новият ден се роди,

и светлината нощта победи

вятърът пак ще танцува с листата,

весело пак ще запее реката!

08.02.2021 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...