Идилия

Там, под върха танцуват мъглите

където гнезда са си свили орлите,

във ниското долу реката шуми,

и вятърът нежно в ухото шепти!

Бавно след залеза гасне деня,

пак кадифена настъпва нощта.

Грейват в небето безкрайно звезди .

Даже луната смутено мълчи!

Нощните твари поемат на лов.

Вълчият вой като жалостен зов

в миг проехтява във черния мрак.

И той е самотен-вълк единак!

Нейде в гората притичва сърна.

После лисица се мярка сама.

Дрезгаво сова се чува в тъмата,

след нея отново притихва гората!

Утре, щом новият ден се роди,

и светлината нощта победи

вятърът пак ще танцува с листата,

весело пак ще запее реката!

08.02.2021 г.