Идва залезът на думите
Идва залезът на думите,
зад които не остана нищо
освен вика на онова “Обичам те”,
което разкъса завесата на прозореца
и надникна в очите ми.
Не беше жена, а птица,
която ме погали
с крилете си. И отлетя…
зад които не остана нищо
освен вика на онова “Обичам те”,
което разкъса завесата на прозореца
и надникна в очите ми.
Не беше жена, а птица,
която ме погали
с крилете си. И отлетя…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венцислав Йорданов Всички права запазени
