Идвал си..но твърде късно!
Дошла е бледа сянка в моя дом -
твоят силует.
Дъхът ти тази нощ
ме топлил...
Но проспала съм мига във който
до моето легло седял си
и шепнейки, проклинал си
фалшивата любов.
Останал си за миг…
Време, каквото
за мен ти никога
не беше отделил…
Страх обхванал те е
лампата да светнеш,
да не се събудя аз
и да те видя,
че си толкова самотен,
макар и обрагеден
от много хора.
Страхуваш се от самотата,
а на нея ме обрече -
ала не на миг -
на цяла вечност.
Като топло одеало
ме обгърна,
когато ти си тръгна...
Само силует
във ъгъла стоял си...
не нощ,
не две,
а всяка вечер…
С леден дъх си ме преспивал -
дъхът на отшумялата любов…
твоят силует.
Дъхът ти тази нощ
ме топлил...
Но проспала съм мига във който
до моето легло седял си
и шепнейки, проклинал си
фалшивата любов.
Останал си за миг…
Време, каквото
за мен ти никога
не беше отделил…
Страх обхванал те е
лампата да светнеш,
да не се събудя аз
и да те видя,
че си толкова самотен,
макар и обрагеден
от много хора.
Страхуваш се от самотата,
а на нея ме обрече -
ала не на миг -
на цяла вечност.
Като топло одеало
ме обгърна,
когато ти си тръгна...
Само силует
във ъгъла стоял си...
не нощ,
не две,
а всяка вечер…
С леден дъх си ме преспивал -
дъхът на отшумялата любов…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симона Иванова Всички права запазени
