24.03.2007 г., 12:51

Идвам от Вечността и пътувам към Нея

952 0 1
Слязох за глътки живот на тази земя.
С глина и пролетен вятър Творецът извая моето тяло,
после вдъхна душа на скиталец и каза: "Върви!"
Опитах от всичко - от грехове и наслади,
пих любов и поисках завинаги да я задържа.
Но за човешкия дух, осъзнах, любовта е нетрайна:
черен цвят имат страстите наши,
а блести вечността.
Там е божествено, тук - мимолетно.
Ръцете ни вадят отломки от древността.
Днес не откриваме Новия свят
с платната на ветроходи,
летим отвъд океана, клонираме клетки, не ходим пеша...
Днес падат бетонни стени, създаваме нови прегради.
Сътворен от земя, човешкият свят се руши.
След векове ще разкриват като античност
днешни могъщи държави
и ще се питат що за хора са населявали тази земя?
Ще изгубят значимост имена и велики събития,
от таланти, шедьоври и просяци няма да има следа.
Все така сред далечни съзвездия
децата ни ще откриват всемирни послания...
Аз ще ви чакам -
облечени само с любов и надежда
във вечността.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ло Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...