10.02.2009 г., 22:13

"... идвам сенчеста, зла, прегърни ме..."

904 0 12
 

 http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=94110

 

 

***

 

ще те чакам...

 

моя незряла красавице,

съвест моя,

презряла вината...

 

непробудена

залезна,

каменна -

ще те чакам,

Съдба,

в тишината...

 

****

 

в тишината...

 

на моята слабост ще бродя

с тихи стъпки ще диря вода

да полея покълнали спомени

по ръцете на няма тъга...

 

и ще слушам

стаено

вълните,

ще приглася

пиано

в скалите...

 

лунна диря

ще стеле безбрежно

стълбовидни миражи -

безименни,  

излиняли  от детството образи

ще танцуват

в мъглата

от истини...

 

***

 

ще те чакам...

 

моя незряла красавице...

 

по дъгата мини,

посрещни ме...

 

по пътеки,

избродени тичам...

 

идвам сенчеста,

зла,

 

прегърни ме...

 

 

 

10.02.09

Пловдив

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...