22.02.2017 г., 8:48

Идваме от бетонните земи

418 0 0

Идваме от бетонните земи

слънцето докосва само техните покриви

надолу са кал и трудни години

и пране по терасите

идваме от бетонните земи

идваме да завземем света

не сме богати не сме известни

но сме калени сред панелните мастодонти

енергията кипи във нас

искаме твоите накити

затова бягай къде ще отидеш

та ние оцеляхме в бетонния лабиринт

и теб ще зазидаме

вярно някои избягаха от неговата сянка

и слънцето ги целува всеки ден

други убежище намериха

под студените блокове

сърцата им станаха панелни

развиха стокхолмски синдром

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктор Гецов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...