Идваме от бетонните земи
слънцето докосва само техните покриви
надолу са кал и трудни години
и пране по терасите
идваме от бетонните земи
идваме да завземем света
не сме богати не сме известни
но сме калени сред панелните мастодонти
енергията кипи във нас
искаме твоите накити
затова бягай къде ще отидеш
та ние оцеляхме в бетонния лабиринт
и теб ще зазидаме
вярно някои избягаха от неговата сянка
и слънцето ги целува всеки ден
други убежище намериха
под студените блокове
сърцата им станаха панелни
развиха стокхолмски синдром
© Виктор Гецов All rights reserved.