Feb 22, 2017, 8:48 AM

Идваме от бетонните земи

429 0 0

Идваме от бетонните земи

слънцето докосва само техните покриви

надолу са кал и трудни години

и пране по терасите

идваме от бетонните земи

идваме да завземем света

не сме богати не сме известни

но сме калени сред панелните мастодонти

енергията кипи във нас

искаме твоите накити

затова бягай къде ще отидеш

та ние оцеляхме в бетонния лабиринт

и теб ще зазидаме

вярно някои избягаха от неговата сянка

и слънцето ги целува всеки ден

други убежище намериха

под студените блокове

сърцата им станаха панелни

развиха стокхолмски синдром

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктор Гецов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...