Идваш със лъчите на Слънцето,
със звездите обгърнали Луната.
Така зимата превръща се в лято,
а есента-облича се в пролетта.
Така завиваш ме в обятията си,
сърцето ми в твоето приютяваш.
И така студа прегръщаш с любов,
остават ми само сълзите от щастие.
Идваш и чувствам се щастлива.
Идваш и вярвам в по-добър свят.
Вярвам в това, в което не вярвах.
Вярвам, че дъгата и дъжда танцуват.
Идваш и свободата в мен трепти.
Сърцето си копнея да ти отдавам.
Вдъхновявам се в смелостта ти.
Идваш и знам че, мога да обичам.
Идваш и изписваш светлина в душата ми.
Идваш и караш душата ми да се влюбва.
Идваш и сърцето си гравирал в моето.
Отново и отново караш ме да се влюбвам.
Когато съм до теб страх не изпитвам,
а в сърцето ми тупти извор от живот.
И правиш всичко, за да ме зарадваш.
Всяка секунда-изумяваш ме, любов.
Виждам неща, които не съм виждала.
Чувам, това което не съм чувала преди.
Чувствам всичко, което не съм чувствала.
Усещам стъпките на дъха ти към мен.
Идваш и правиш така, че да те обичам-
повече от вчера, по-малко от утре.
Всеки ден да те обичам малко повече.
Да обичам как небето гали делата ти.
Идваш и те обичам повече от преди.
Идваш и лекуваш всичките ми мъки.
Лекуваш ги със усмивки и сълзи.
Идваш и забравям, че съм плакала.
Идваш и обрисуваш целия ми свят
със цветовете на всички галактики.
Идваш в съдбата и в избора ми-
и правиш всичко, за да ме зарадваш.
Всяка секунда-изумяваш ме, любов.
© Лили Вълчева Всички права запазени