6.02.2005 г., 22:23

(Идваш ли)

1.1K 0 3

Когато си отидеш,
отнасяш ли напълно себе си...
Когато си отидеш,
          събирам
               очертанията ти
               разпилени
               в мрака.

И ТЕ ИМАМ

     Акумулирам въздуха
          наситен със движения.

                    И ТЕ ИМАМ,

          ИМАМ,
               ИМАМ.

Когато появиш се,

     (идваш ли?)
          изтривам
               малка част
                    от себе си.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е хубаво!!!!!!!!
  • Толкова е хубаво,когато чувството е предадено чрез малко думи,но всичко звучи завършено и напълно ясно6
  • .... това е толко близо до мен..
    "Когато появиш се,
    (идваш ли?)" ... Когато дойдеш, (тук ли си?)
    Прекрасно стихотворение!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...