Идваш ли с мен?
Заблуждавам се - ще ми олекне...
Името ти в ума ми обсебващо екне.
Мисля безспирно за теб.
Живея ли? Имаш ли лек?
Черната истина тайно крия,
рискувайки айсберг да разбия.
Обляна в сълзи, те целувам.
Преструвам се, или римувам?
Доближи се. Ще ме докоснеш ли?
Ето я нея. Защо побягна, кажи?
Всяка част от мен силно желае те.
Ревността бавно сякаш изгаря ме.
Лека въздишка, поглед студен.
Подаваш ръка, дали си решен?
Зачервен, от ревност смутен...
Тръгвам си. Идваш ли с мен?
© Силвия Стамова Всички права запазени