Идваш, тръгваш, но никога не оставаш.
Мълчиш, усмихваш се и винаги ме предаваш.
Сърцето ми след теб остана като празна къща,
а болката в душата ми е всеки път една и съща...
Идваш, тръгваш, а после пак се връщаш.
Крещиш, разплакваш ме и след това ме прегръщаш.
В живота ми донесе само болка и страдания...
Благодаря за всичките ти празни обещания!
Идваш, тръгваш и до кога така, кажи ми?
Може би за теб дори това са празни рими.
Има ли значение, пред теб че го отричам,
когато всичко в мен крещи, че те обичам!?!