Иглата на Бога
ИГЛАТА НА БОГА
... започнах да се мисля за излишен, доде редя куплет подир куплет –
уж, Господ Бог диктува ми ги свише, а този свят чете ми ги през ред,
едно говоря в тях – излиза друго! – и много често предизвиква смях –
пък сея ръж във есенната угар? – а всяко лято жъна туфи прах,
и – уж, дете на думите, живея? – готов съм в тях докрай да се раздам! –
но във дактила, в ямба и в хорея съм страшен самотяга! – див и ням,
в душата ми мълчанията викат! – но си кажете: – Все ми е едно! –
не ме търсете – аз съм просто Никой! – като игла в една купа сено.
От Рая мене Господ ме прокуди – да смъкна тук небесния Едем.
Поетите на този свят сме луди! – заспалите ви съвести бодем.
23 юний 2023 г.
гр. Варна, 19, 00 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
