МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1020 4093
14.09.2017 г., 11:33 ч.

Иглотерапия 

  Поезия » Философска, Свободен стих
464 1 2

 

Първо извадих

иглата, забита

в сърцето ми.

На нея имаше

червен вълнен конец.

Оттам, капка по капка,

бавно и методично

изтичаше тихо кръвта ми.

И престанах да чувствам.

После посегнах

към лявото си ухо.

Там, с хиляди малки иглички

беше забодена

китка иглики.

Извадих ги всичките.

И престанах да чувам.

После докоснах езика си

и изтеглих от него

дълга и остра игла –

като жило.

И онемях.

От очите изтръгнах

цветни стрелички

и счупих мишената.

И престанах да виждам.

Накрая свалих

и трънения венец.

Да не мисля.

Прогоних болката – излекувах се.

Защо ли

не ми олекна?

 

© Мария Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??