Иглотерапия
Първо извадих
иглата, забита
в сърцето ми.
На нея имаше
червен вълнен конец.
Оттам, капка по капка,
бавно и методично
изтичаше тихо кръвта ми.
И престанах да чувствам.
После посегнах
към лявото си ухо.
Там, с хиляди малки иглички
беше забодена
китка иглики.
Извадих ги всичките.
И престанах да чувам.
После докоснах езика си
и изтеглих от него
дълга и остра игла –
като жило.
И онемях.
От очите изтръгнах
цветни стрелички
и счупих мишената.
И престанах да виждам.
Накрая свалих
и трънения венец.
Да не мисля.
Прогоних болката – излекувах се.
Защо ли
не ми олекна?
© Мария Димитрова All rights reserved.
