4.07.2007 г., 14:36

Игра

885 0 19

      
                                 Волен вятър,
                                 синева.
                                 Да. И чудеса.
                                     ------------
                                 Бяло облаче
                                 от свила.
                                 Да. Моя, мила. 
                                    -------------
                                 Ти при облачето 
                                 долети!
                                 Да. Мечти, мечти.
                                    -------------
                                 Влюбен ли си
                                 ти, кажи!
                                 Да, да. А ти?
                                    --------------
                                 Облаче и вятър
                                 горе, там при Бог.
                                 Да. Игра е на любов.


                    
  


                                

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...