Melanie (Елица Георгиева)
157 337
23.05.2018 г., 13:00 ч.

Игра... 

  Поезия » Любовна
523 2 5

Игра...

 

Играем сляпо някаква игра,

в която се надбягват световете

и в споделена звездна тишина,

завързваме на възел ветровете.

 

Герои сме в безименен роман,

за обич, за предателство и вечност,

животът ни от истини огрян,

ни пренаписва в своята безбрежност.

 

Със птиците сме птици и летим,

докосваме дъгата пак със пръсти,

във други измерения блестим,

преследваме мечтите си тъй дръзки.

 

Ти все така се смееш и гориш,

стопяваш ме във костите си тленни,

копнежът си към мене все мълвиш,

във песните щастливо съкровени.

 

Една врата ни чака и мълчи,

пулсира в ритъм с нашата сакралност,

тя ще досбъдне общите следи,

родени сред космическа реалност.

 

23.05.2018г.

Елица

 

© Елица Георгиева Всички права запазени

Какво ме вдъхнови?

Любовта, Вселената и ... любима песничка...

https://youtu.be/m9KcWSllsvQ

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??