Може би любовта е питие,
от което ме е страх да пия,
защото ще ме прониже като острие,
което не мога да надвия...
А може би всичко е лъжа,
в която вярва моето сърце
или всеки играе собствена игра,
в която се галим нежно с перце.
Може би... ами утре може да ни няма,
аз и ти, тя и той, те и ние...
Играта е сложна и голяма,
всеки иска другия да го надвие...
Ала знае ли човек
в таз игра какви са правилата.
Сега един в друг намерихме лек
и отново ни пораснаха крилата...
© Цветелина Георгиева Всички права запазени