Небето сърдито навъсило вежди -
на облаци черни говори нещо,
враждебно земята наново поглежда
и сочи с пръсти надолу зловещо;
а вятърът бурен крилете си точи
и ето, небето със залп топовен
разцепи тишината, земята подскочи,
ранена до болка, си рече: "Сбогом"
Последва миг покой, затишие кратко,
но после тътен нов, ехтеж, порой, край;
дете изплашено - сгушено в татко.
За час всичко свърши и грейнаха полята; ...