ИГРА НА ЧУВСТВА
Поставям краят лесно.
Просто слагам точка, даже послепис.
И без това сега се случва често,
направо в живота станах цял артист.
И доверието колко бързо чезне,
в чиста сълза от изнурените очи.
А воплите потъват в дълбока бездна,
сразени от безразличие, смут, кавги.
Вече съм на третото стъпало,
стоя отново на омразен кръстопът.
Край мене погледи печални,
очакват нещо, после ще ме предадат.
Но може би предател ще съм аз
и без това сега се случва често.
Играя тяхната игра с фалшива страст
и ги зарязвам толкоз лесно.
Взимам повече от колкото ще дам,
трупам опит за по нататък.
Копнежът в мен е по-голям,
а стремежа все по-сладък.
До къде ще стигна даже сам не знам,
потайно в тъмнината със свойта гавра.
Някой ден печален ще съм аз
и ще получа зловещия подарък.
Просто слагам точка, даже послепис.
И без това сега се случва често,
направо в живота станах цял артист.
И доверието колко бързо чезне,
в чиста сълза от изнурените очи.
А воплите потъват в дълбока бездна,
сразени от безразличие, смут, кавги.
Вече съм на третото стъпало,
стоя отново на омразен кръстопът.
Край мене погледи печални,
очакват нещо, после ще ме предадат.
Но може би предател ще съм аз
и без това сега се случва често.
Играя тяхната игра с фалшива страст
и ги зарязвам толкоз лесно.
Взимам повече от колкото ще дам,
трупам опит за по нататък.
Копнежът в мен е по-голям,
а стремежа все по-сладък.
До къде ще стигна даже сам не знам,
потайно в тъмнината със свойта гавра.
Някой ден печален ще съм аз
и ще получа зловещия подарък.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниел Стоянов Всички права запазени
