26.11.2006 г., 20:58

Игра на шах :)

2.6K 0 15

Отстъпвам ти фигурите бели...

почвай, днес ти ще си на ход.

Очите ми на теб са се спрели:

мисли и действай, но с подход.

Започваме с пешките войници:

една ти вземам и ти една вземи,

но спираш, оглеждаш за кибици -

няма никой, в играта сме сами.

Да махнем тук фигурите черни,

с един цвят нека да играем днес

и без рокади, те са непотребни,

сега ни трябват хумор и финес.

Всяка пешка ще бъде като дреха:

една след друга излизат от игра,

за да достигнем накрая до успеха

от полето ще махнем всяка фигура.

Пристъпваш по черно-бялата дъска,

на бял кон идваш, да ме завладееш,

две напред, едно в страни, правила -

познаваш ги, играта ти владееш.

Като галантен офицер в диагонал

настъпваш, атакуваш, но със роза,

тънкостите на играта си разбрал -

излишни са маски, фалш и поза.

Използваш топа, вървиш напред,

стремиш се да сломиш защитата,

с праволинейна походка и напет,

опитваш се да стигнеш царицата.

Достигаш ме и шех ми обявяваш:

предавам се, щом искаш ме вземи.

Усмихвам се, нима не осъзнаваш:

играта наша пак свърши със реми.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотно е!
  • Даша много ти благодаря,
    че се усмихна заедно с мен.

    Поздрав и усмивка за теб
  • Лелеееее... Страхотно сложна партия!!! Как само със замах махат фигурите! Поздравления на шахматистите!
  • Ех и ти Наско, много благодаря.
    Поздрав и усмивка ще ти подаря.

  • : ))))))))))
    Браво за идеята Анетче!
    Приветче!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...