26 nov 2006, 20:58

Игра на шах :)

  Poesía
2.6K 0 15

Отстъпвам ти фигурите бели...

почвай, днес ти ще си на ход.

Очите ми на теб са се спрели:

мисли и действай, но с подход.

Започваме с пешките войници:

една ти вземам и ти една вземи,

но спираш, оглеждаш за кибици -

няма никой, в играта сме сами.

Да махнем тук фигурите черни,

с един цвят нека да играем днес

и без рокади, те са непотребни,

сега ни трябват хумор и финес.

Всяка пешка ще бъде като дреха:

една след друга излизат от игра,

за да достигнем накрая до успеха

от полето ще махнем всяка фигура.

Пристъпваш по черно-бялата дъска,

на бял кон идваш, да ме завладееш,

две напред, едно в страни, правила -

познаваш ги, играта ти владееш.

Като галантен офицер в диагонал

настъпваш, атакуваш, но със роза,

тънкостите на играта си разбрал -

излишни са маски, фалш и поза.

Използваш топа, вървиш напред,

стремиш се да сломиш защитата,

с праволинейна походка и напет,

опитваш се да стигнеш царицата.

Достигаш ме и шех ми обявяваш:

предавам се, щом искаш ме вземи.

Усмихвам се, нима не осъзнаваш:

играта наша пак свърши със реми.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страхотно е!
  • Даша много ти благодаря,
    че се усмихна заедно с мен.

    Поздрав и усмивка за теб
  • Лелеееее... Страхотно сложна партия!!! Как само със замах махат фигурите! Поздравления на шахматистите!
  • Ех и ти Наско, много благодаря.
    Поздрав и усмивка ще ти подаря.

  • : ))))))))))
    Браво за идеята Анетче!
    Приветче!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...