Отстъпвам ти фигурите бели...
почвай, днес ти ще си на ход.
Очите ми на теб са се спрели:
мисли и действай, но с подход.
Започваме с пешките войници:
една ти вземам и ти една вземи,
но спираш, оглеждаш за кибици -
няма никой, в играта сме сами.
Да махнем тук фигурите черни,
с един цвят нека да играем днес
и без рокади, те са непотребни,
сега ни трябват хумор и финес.
Всяка пешка ще бъде като дреха:
една след друга излизат от игра,
за да достигнем накрая до успеха
от полето ще махнем всяка фигура.
Пристъпваш по черно-бялата дъска,
на бял кон идваш, да ме завладееш,
две напред, едно в страни, правила -
познаваш ги, играта ти владееш.
Като галантен офицер в диагонал
настъпваш, атакуваш, но със роза,
тънкостите на играта си разбрал -
излишни са маски, фалш и поза.
Използваш топа, вървиш напред,
стремиш се да сломиш защитата,
с праволинейна походка и напет,
опитваш се да стигнеш царицата.
Достигаш ме и шех ми обявяваш:
предавам се, щом искаш ме вземи.
Усмихвам се, нима не осъзнаваш:
играта наша пак свърши със реми.© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados