17.11.2018 г., 11:42 ч.

Пестеливост 

  Поезия
245 1 3

Първи път:

Подхлъзнах се на рампата за инвалиди

не бяха сложили и стъпала.

За немощните ги е "грижа", очевидно.

Сега с един са повече. Хвала!

 

Втори път:

Подхлъзнах се на рампата за инвалиди

не бяха сложили и стъпала.

"Загрижени" за слепите са, очевидно.

Сега и куци са. Хвала.

 

Трети път:

Подхлъзнах се на рампата за инвалиди

не бяха сложили и стъпала.

И още сетива ще си отидат,

но теракота имаме. Хвала.

 

 

 

 

 

 

12-17.11.2018

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за "Любими".
  • Преди 4-5 дни си случи, в един магазин. Между рафтовете нямаше достатъчно пространство и бяха направили само рампа, покрита с теракота, без стъпала. Подхлъзнах се, слава Богу, без последствия. И само веднъж. Хиперболизацията е за засилване на драматизма. Но в нашата абсурдна действителност си е чиста реалност.
  • Много интересно написано, Мария! Все още не знам да се смея или да плача - хем истинско и удря под кръста, хем три пъти - като "уроки" да не хващат, както казват бабите. Поздравления!
Предложения
: ??:??