17.11.2018 г., 11:42

Пестеливост

399 1 3

Първи път:

Подхлъзнах се на рампата за инвалиди

не бяха сложили и стъпала.

За немощните ги е "грижа", очевидно.

Сега с един са повече. Хвала!

 

Втори път:

Подхлъзнах се на рампата за инвалиди

не бяха сложили и стъпала.

"Загрижени" за слепите са, очевидно.

Сега и куци са. Хвала.

 

Трети път:

Подхлъзнах се на рампата за инвалиди

не бяха сложили и стъпала.

И още сетива ще си отидат,

но теракота имаме. Хвала.

 

 

 

 

 

 

12-17.11.2018

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за "Любими".
  • Преди 4-5 дни си случи, в един магазин. Между рафтовете нямаше достатъчно пространство и бяха направили само рампа, покрита с теракота, без стъпала. Подхлъзнах се, слава Богу, без последствия. И само веднъж. Хиперболизацията е за засилване на драматизма. Но в нашата абсурдна действителност си е чиста реалност.
  • Много интересно написано, Мария! Все още не знам да се смея или да плача - хем истинско и удря под кръста, хем три пъти - като "уроки" да не хващат, както казват бабите. Поздравления!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...