Nov 17, 2018, 11:42 AM

Пестеливост

  Poetry
400 1 3

Първи път:

Подхлъзнах се на рампата за инвалиди

не бяха сложили и стъпала.

За немощните ги е "грижа", очевидно.

Сега с един са повече. Хвала!

 

Втори път:

Подхлъзнах се на рампата за инвалиди

не бяха сложили и стъпала.

"Загрижени" за слепите са, очевидно.

Сега и куци са. Хвала.

 

Трети път:

Подхлъзнах се на рампата за инвалиди

не бяха сложили и стъпала.

И още сетива ще си отидат,

но теракота имаме. Хвала.

 

 

 

 

 

 

12-17.11.2018

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за "Любими".
  • Преди 4-5 дни си случи, в един магазин. Между рафтовете нямаше достатъчно пространство и бяха направили само рампа, покрита с теракота, без стъпала. Подхлъзнах се, слава Богу, без последствия. И само веднъж. Хиперболизацията е за засилване на драматизма. Но в нашата абсурдна действителност си е чиста реалност.
  • Много интересно написано, Мария! Все още не знам да се смея или да плача - хем истинско и удря под кръста, хем три пъти - като "уроки" да не хващат, както казват бабите. Поздравления!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...