2.08.2005 г., 9:16

Играчките на големите деца!

1.2K 0 3

Като малки деца
чупим свойте играчки,
и обидено плачем…
Не раздава закачки
онзи смешен палячо.
Куклата вече
не притваря очи
и студено мълчи…
и роботчето вече не крачи!
Ех, дано изтърпим
до поредния празник – тъй кратък,
току виж пак държим
във ръцете си своя подарък!
Току виж зайче пак
сърчицето ни топло получи
и вълшебник чудак
нашите тайни научи…
Този път си го знай,
този път обещай,
за да бъдем щастливи,
със играчките мои
със играчките твои
нека бъдем грижливи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Динински Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...