Като малки деца
чупим свойте играчки,
и обидено плачем…
Не раздава закачки
онзи смешен палячо.
Куклата вече
не притваря очи
и студено мълчи…
и роботчето вече не крачи!
Ех, дано изтърпим
до поредния празник – тъй кратък,
току виж пак държим
във ръцете си своя подарък!
Току виж зайче пак
сърчицето ни топло получи
и вълшебник чудак
нашите тайни научи…
Този път си го знай,
този път обещай,
за да бъдем щастливи,
със играчките мои
със играчките твои
нека бъдем грижливи!
© Георги Динински All rights reserved.