2 ago 2005, 9:16

Играчките на големите деца!

  Poesía
1.2K 0 3

Като малки деца
чупим свойте играчки,
и обидено плачем…
Не раздава закачки
онзи смешен палячо.
Куклата вече
не притваря очи
и студено мълчи…
и роботчето вече не крачи!
Ех, дано изтърпим
до поредния празник – тъй кратък,
току виж пак държим
във ръцете си своя подарък!
Току виж зайче пак
сърчицето ни топло получи
и вълшебник чудак
нашите тайни научи…
Този път си го знай,
този път обещай,
за да бъдем щастливи,
със играчките мои
със играчките твои
нека бъдем грижливи!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Динински Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...