26.02.2010 г., 20:25

Играта

663 0 1

 

 

                  Напряга дясната си ръка

                  Мускулът подскача нагоре нагоре

                  Небето ще се катурне

                  Слънцето да счупи главата му

 

                  Напряга и лявата ръка

                  Сърцето тупка бързо бързо

                  Надскача сянката си

                  На дъното на свойта бездна

 

                  На място мъртъв остана

                  Край тебе препъниигро край

                                                           тебе неудачнице

                  Душата му хуква напосоки

                  Той играе...

 

                  (А тази игра се играе рядко)

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Янко Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...