Може би греша... любовта е игра!
Люлея се с нея... сякаш е люлка.
Трудно ми е дори да помечтая,
невъзможно е и сякаш гадая!
Ако ме попиташ какво е да обичаш...
Ще прошепна тихо... сякаш ще почувстваш.
Тръпки... обвиващо цялото тяло,
нежни белезници, красота в бяло.
Празни приказки не докоснали сърцето!
Самота... раздираща в мен детето!!!
© Елиса Каменова Всички права запазени