Играта на детето

Poetry » Love

782 0 0

Може би греша... любовта е игра!

Люлея се с нея... сякаш е люлка.

Трудно ми е дори да помечтая,

невъзможно е и сякаш гадая!

Ако ме попиташ какво е да обичаш...

Ще прошепна тихо... сякаш ще почувстваш.

Тръпки... обвиващо цялото тяло,

нежни белезници, красота в бяло.

Празни приказки не докоснали сърцето!

Самота... раздираща в мен детето!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0