Играта на детето

Poetry » Love

785 0 0

Може би греша... любовта е игра!

Люлея се с нея... сякаш е люлка.

Трудно ми е дори да помечтая,

невъзможно е и сякаш гадая!

Ако ме попиташ какво е да обичаш...

Ще прошепна тихо... сякаш ще почувстваш.

Тръпки... обвиващо цялото тяло,

нежни белезници, красота в бяло.

Празни приказки не докоснали сърцето!

Самота... раздираща в мен детето!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0