17.05.2020 г., 12:37

Играта продължава

727 1 1

Играта продължава

 

Какво ли да поискам от съдбата!

До тук живях със своите мечти!

Не можех да изляза от играта!

До край ще съм дори да победи!

А тя, съдбата своето ще вземе

без да пита искаш или не!

И когато свърши твойто време

тя по пътя ще те поведе

към полетата с цветя омайни,

към зелената, безкрайна шир!

Ще разкрие съкровени тайни!

Ще разкрие целия всемир

който някога те е привличал

и когото силно си желал!

Ти не можеш да си безразличен!

Всичко е въпрос на „взел и дал“!

В играта със съдбата ще изгубиш,

но то пък за това е и игра!

Когато всяка сутрин ти се будиш

благодари, че има те в света!

 

14.05.2020 г.

13 ч.57 м.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...