Осмото чудо... в свобода
Утро пак изгря отвън,
да събуди мен от сън.
Зайче слънчево подскочи,
палави звездички сложи
във очите ми щастливи
като две маслинки живи.
Бързо скокна на нослето,
щипна бузките, вратлето,
под завивката се шмугна,
по коремчето ми хукна,
после босите петички
галено погъделичка.
Каза бодро: "Хей, детенце,
мъничко като мишленце,
бързо ти се събуди
на света се усмихни,
че те чака слънчев ден,
за да поиграеш с мен!
Вън ни чакат чудесата,
седем те са, но в отплата,
осмото ще ти издам
с вяра, с обич и със плам,
че във днешното сега
е играта... в свобода!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
