27.08.2010 г., 16:51

Игри за големи

1.3K 0 14

Във сърцето на моя си ден

/онзи, който единствено имам/,

любопитно поглеждам към мен,

с интерес на момиче със фиба.

Късам радост над живи цветя

и играя на сила и воля,

господарка съм уж на дъжда,

във беда призовавам Неволя.

Въртележка изграждам от мисли,

падам с болка и смях на тревата,

прегоряват житейските листи

/а загубих веднъж очилата/.

И се питам дали е така

само с мен? Или може би всички

сме зад възрастни пози деца,

помежду си във дива жумичка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Люсил Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...