BG-bodil (Люсил)
82 1459
27.08.2010 г., 16:51 ч.

Игри за големи 

  Поезия
1101 0 14

Във сърцето на моя си ден

/онзи, който единствено имам/,

любопитно поглеждам към мен,

с интерес на момиче със фиба.

Късам радост над живи цветя

и играя на сила и воля,

господарка съм уж на дъжда,

във беда призовавам Неволя.

Въртележка изграждам от мисли,

падам с болка и смях на тревата,

прегоряват житейските листи

/а загубих веднъж очилата/.

И се питам дали е така

само с мен? Или може би всички

сме зад възрастни пози деца,

помежду си във дива жумичка.

© Люсил Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??