27 авг. 2010 г., 16:51

Игри за големи 

  Поэзия
1102 0 14

Във сърцето на моя си ден

/онзи, който единствено имам/,

любопитно поглеждам към мен,

с интерес на момиче със фиба.

Късам радост над живи цветя

и играя на сила и воля,

господарка съм уж на дъжда,

във беда призовавам Неволя.

Въртележка изграждам от мисли,

падам с болка и смях на тревата,

прегоряват житейските листи

/а загубих веднъж очилата/.

И се питам дали е така

само с мен? Или може би всички

сме зад възрастни пози деца,

помежду си във дива жумичка.

© Люсил Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??