12.02.2015 г., 22:14

Икона

629 0 0

 

 

 ИКОНА

Ти,

моя любов преродена

в нежна и тръпнеща плът

 изгаряш в мен съживена

чувства, оставени в прашния кът.

Защо неканена

идваш в съня ми?

Ровиш се в мисли съдбовни.

В отминали срещи,

в топлите нощи,

търсиш живота ни още?

Без кавги и обиди раздялата беше.

Поехме по своите пътища.

Нова съдба ни зовеше,

но живеехме в своите сънища.

Не съм вече за огън

в нестинарски игри,

като икона,

когато високо те носех.

Пазех твоя образ

от случайни искри.

За милост в живота си

нивга не просех.

И днес бос в огъня за тебе ще стъпя,

с мисли за дните чаровни. 

Ще вървя с радост

през тръни по пътя,

обладан от чувства любовни.

Но... не ме оставяй вече

сам в нестинарския огън.

Той чувства в сърцето гори.

Зная, с твоята обич за мене,

ще дойдат щастливите,

радостни дни.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© АНГЕЛ САВОВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...