ИКОНА

Ти,

моя любов преродена

в нежна и тръпнеща плът

 изгаряш в мен съживена

чувства, оставени в прашния кът.

Защо неканена

идваш в съня ми?

Ровиш се в мисли съдбовни.

В отминали срещи,

в топлите нощи,

търсиш живота ни още?

Без кавги и обиди раздялата беше.

Поехме по своите пътища.

Нова съдба ни зовеше,

но живеехме в своите сънища.

Не съм вече за огън

в нестинарски игри,

като икона,

когато високо те носех.

Пазех твоя образ

от случайни искри.

За милост в живота си

нивга не просех.

И днес бос в огъня за тебе ще стъпя,

с мисли за дните чаровни. 

Ще вървя с радост

през тръни по пътя,

обладан от чувства любовни.

Но... не ме оставяй вече

сам в нестинарския огън.

Той чувства в сърцето гори.

Зная, с твоята обич за мене,

ще дойдат щастливите,

радостни дни.